Николай Гумильов
Подир ковчега

Под земята пещера се шири.

Дух гробовен в мрака й витае.

Като Луциферови вампири

там прекрасни блудници блуждаят.

 

И дали ще си умреш безславно,

или славно — все едно — смъртта е

стар работник — костелив и бавен,

който те прибира най-накрая.

 

Ще те понесе по коридора

между тъмни и безбройни стаи.

Ще ти се изцъкли бавно взорът —

ще си спомниш този сън безкраен.

 

А когато слезеш в свойта яма,

и отправиш вопъл към съдбата,

няма да откриеш вече храма,

а ще срещнеш блудница зъбата.

 

Много сладко тя ще те целува,

ще те смуче със безкрайна злоба.

Нищо друго там не съществува.

Няма изход — никога — от гроба.