Николай Гумильов
Жираф

Днес погледът твой е печален и тъй непознат,

ти с толкова тънки ръце коленете обви…

Чуй: някъде там, край далечното езеро Чад,

жираф грациозен върви.

 

Той с нега и стройност изискана е надарен

и има по кожата пъстри, вълшебни петна,

с които единствено може да бъде сравнен

ликът на танцуваща върху вълните луна.

 

Прилича на шарен, чудат платноход отстрани

и сякаш не тича, а плавно се рее в степта.

Щом привечер в ниша от мрамор пък се подслони,

то като че ли с красота омагьосва света.

 

Знам весели приказки от екзотични земи,

за вождове, страсти, красавици с черни тела…

Но ти вярваш само в това, че отново ръми,

ти дълго си вдишвала само отровна мъгла.

 

И как да ти кажа за дивния, гъст аромат

на тропика с палмите, с буйните, странни треви…

Ти плачеш? Чуй: там, край далечното езеро Чад,

жираф грациозен върви.