Румен Ченков
Миг от детството

В моето детство спомен един

с топла ласка ми гали душата.

Вълшебен миг. О, миг неповторим!

Заради теб възпята е жената.

 

Майко, тогава се чувствах щастлив,

главата си нежно склонил на гръдта ти.

Споменът в мене още е жив

и като огън ме топли.

 

Своята майчина обич тогаз,

ти ми дари без остатък.

Тръпнещ от радост, страхувах се аз —

вълшебният миг ще е кратък.

 

Жаден за твоите ласки аз бях

в тъжните детски години.

Ти ме прегърна, тогава разбрах —

щастието, майко посети ни.

 

То е скъперник. Не идва през ден,

нито дори през година.

ала тогава смили се над мен

и чудо бе, че не отмина.