Румен Ченков
За носталгията

Огромна радост за душата,

е да се връщаш в бащиния край.

и птицата познава си гората,

и своето гнездо си знай.

 

Човекът като птица да е волен,

пак ще се завръща у дома.

Тъй Бог ни е създал отколе —

да тачим родната земя.

 

И всеки път да ни обзема радост,

когато спрем пред дворната врата,

а тя с една необяснима святост,

безмълвно да ни скрива от света.

 

И всеки ден, неизживян в уюта

на онзи кът, тъй близък и желан,

сърцето да разкъсва болка люта,

очите да премрежва бял саван.