Румен Ченков
Сиви делници

Всички делници как си приличат —

всяко днес е отминало вчера,

а от идното плахо наднича

познато до втръсване утре.

 

И така си отиват годините,

сбрали в себе си дните ни вчерашни.

Побелели, ще ровим в руинете,

за да търсим в живота значимост.

 

Ще я има ли в тези безрадостни,

тези сиви, отчайващи делници,

на които от своето раждане,

по неволя, оставаме пленници?

 

Аз не съм песимист по рождение,

но ме плаши покоя в живота ни.

Сивотата ни мачка с презрение

и се чувстваме някак измамени,

 

отчуждени от своето бъдеще,

на което все пак сме разчитали.

Аз се плаша, когато се връщаме,

победени, във сивото минало.