Румен Ченков
Като обет

Аз навлизам в Христовата възраст

не добър. Не дотам поумнял.

Май нарочно годините бързат —

всяка миг е, край мен прелетял.

 

И сега неспокойно се вглеждам

във едно твърде лошо момче.

То се смее. Доволно изглежда:

„Аз съм ти. Хей, животът тече!“

 

И без тебе, момче, го разбирам,

ала пак съм на стар кръстопът.

Като теб все пътеки избирам,

а не мога да тръгна на път.

 

Изтъкан съм от сто колебания.

Сто въжета ме дърпат назад.

Търся своето точно призвание,

и добре е, че още съм млад.

 

Ако трябва и с дявола черен

ще се боря жестоко, до смърт,

но ще скъсам въжетата в мене

и най-после ще тръгна на път.