Румен Ченков
Аз вървя

Нощни улици чакат ме вън.

Мракът в своето царство ме кани.

Топла нощ. Аз вървя като в сън,

под килим от блестящи реклами.

 

Тихи паркове тръгват към мен

и дърветата махат ми с клони.

Този град е така променен,

с упостели, самотни балкони.

 

И площадът отдавна е сам.

Тишината се блъска в ушите.

Аз вървя и вървя все натам,

накъдето ми видят очите.

 

Нощни улици чакат ме вън.

Мракът в своето царство ме кани,

но очите залепват за сън,

в който гаснат блестящи реклами.