Румен Ченков
Пропуснати начала

В шепи ли да скрия руменеца на изгрева,

та за утре да имам в аванс?

Щом отворя очи, ще е обедно слънцето

и пропуснат поредния шанс,

да го виждам в минути на раждане,

да съм част от началото.

Там, на изток, огньове, подклаждани

от ръката на дивен огняр,

избуяват и гаснат в бялото

на деня, незаслужен от мен.

 

И не е ли животът ни низ от пропуснати,

пропилени, уви, начала?

Петлите пропяват, а щорите — спуснати,

да ме скрият от началото на деня.