Румен Ченков
Не си отивай

Не казвай никога, дори да ти се иска,

не казвай „Сбогом!“. Малък е света.

С теб бяхме нещо повече от близки:

докосна ни с дъха си любовта.

 

Обърка ни. Признавам си — така е.

Не я допуснахме до нашите сърца,

но тя и днес във въздуха витае,

а ние се държим като деца.

 

Разделяйки се, себе си ще лъжем,

че всичко е било почти игра,

и ще се питаме дали не бяхме длъжни

да съхраним една запалена искра.

 

Но кой ще ни отвърне? Самотата?

Или пък, вечер, празното легло?

Въпросът ще увисва в тишината

и всяко мрачно съмване, ще е добре дошло.