Румен Ченков
Нека само те погледам

Толкова тихо е в твоята стая.

Ти спиш с усмихнато лице.

Но седна ли до тебе — зная —

ще те събуди моето сърце.

 

Не, няма да те будя, мила.

Навън е мрак и тишина.

Нощта във себе си е скрила

от твойта тиха топлина.

 

Но нека само те погледам,

тъй, както гледа те луната,

и ще си ида, без да вземам

на твоя сън крилата.