Румен Ченков
Посвещение

Искаш за теб да напиша куплети.

Казваш: „Нали затова си поет.

Толкова много жени са възпети —

ти не написа за мен нито ред.“

 

Може би права си. Толкова време

моите мъжки капризи търпиш.

Животът ти с мен е и радост, и бреме,

и отговорност — както твърдиш.

 

Аз съм с изменчив и труден характер.

Зная това и ти сторвам поклон.

Ти ме възпираш, щом хукна по вятъра

и ме обичаш, макар ветрогон.

 

Някога груб съм — ти ми прощаваш.

Сприхав съм — ти отговаряш ми с такт.

Лошите мигове бързо забравяш,

а любовта ми признаваш за факт.

 

Всичко, което до днес съм написал,

аз от сърце подарявам на теб.

Твоя е всяка задъхана мисъл!

Всеки изстрадан до болка куплет!