Атанас Далчев
Нейде в Русия

След като дълго е препускал,

най-сетне спира влакът. Гара.

Спокойно над земята руска

изминалият ден догаря.

 

Пред мен, на надлеза огромен,

прегръщат се мома и момък.

Високо горе на небето

аз виждам двата силуета.

 

Един човек велосипеда

възседа и потегля в здрача.

Загубено, детенце бледо

само в навалицата плаче.

 

Но скръцва жалостно вагонът.

Отдръпва се назад перонът.

И втурва се отново влака.

И гарата изчезва в мрака.

 

Така аз няма да узная

къде е велосипедиста

отивал и дали на края

е стигнал там, където иска;

 

изпращала ли е момата,

или посрещала момчето;

и свойта майка във тълпата

намерило ли е детето.

 

Ний няма да се видим вече.

Разминали сме се навеки.

Не като чужденец ли вечен

минава през света човекът?

 

1965 г.