Атанас Далчев
И зимата

И зимата ще ни затвори скоро.

Ще падне сняг на нашите балкони.

Напразно в пустотата бяла взорът

картините на лятото ще гони.

 

Тогаз, уединени, ще си спомним

и таз разходка сетня в планината,

това великолепие огромно

от багри и от есенна позлата.

 

И като гледаме в снега трохите

и стъпките на бедните врачета,

ще виждаме стената на елите

и на брезите златните кубета.

 

Мъглите зад прозореца ни зимен

тогаз ще ни напомнят мълчаливи

за въздуха мъглив и сякаш димен

под буките оголени и сиви.

 

Разравяйки червената жарава,

ще бдим в нощта и паметта огреял,

тоз огън шумата ще възкресява

и стъпките ни шушнещи из нея.

 

И нищо, че огнището ще стине

и зиматта ще ни обгражда пуста,

ще населиме нейните пустини

със наште спомени и наште чувства.

 

1965 г.