Марко (Народна песен)

Весел Марко весел коня язди,

а сега го невесело язди;

самур кожух наопако носи,

зердав калпак над очи надноси;

не смееше никой да го пита.

Попита го Елица сестрица:

— Весел брайно, весел коня яздиш,

а сега го невесело яздиш?

Отговаря Марко Кралевича:

— Снощи пойдох царю на дивана,

насреща ми до два латинина,

латински ми вера пропсуваха,

и при вера майка споминаха.

Я погубих до два латинина,

двама брата между девет сестри.

Сега некят кърви да им платим,

нало сакат глава на замена.

Отговори Елица сестрица:

— Не бой ми се, Марко мили брате,

я си имам дор до девет сина,

десетийо Дуко младо дете;

се си Дуко на тебе прилича,

да пратиме него на замена,

та си стана майкя на Дукоте:

— Айде, Дуко, уйкя ти се жени,

айде, Дуко, сватове да каниш.

Та е дошъл Дуко от Дукяне,

Додека го майкя разрешила,

с сълзи го е майкя изкъпала…