Христо Смирненски
По Ц. Освободител

— Защо от мене тъй се вардите?

Затуй ли, че из булевардите

вървя след вази като пес?

 

— Вий можете и да потичате

след мене, щом като обичате

и щом без работа сте днес.

 

— Ах, чуйте… пламък задушава ме,

да мисля, да вървя не дава ми,

нима не виждате това?

 

— Да, да, ужасна днес е жегата

и много на… ума наблега тя —

личи по вашите слова!

 

— Защо така се подигравате?

Нима вий не познавате

до днес какво е любовта?

 

— От бабите съм нявга чувала,

че туй чудовище върлувало

от памтивека на света!

 

Че спадало в еднокопитните

и зоолози… най-опитните

се чудят нему и до днес!

 

— Защо сте тъй без съжаление…

или пък сте със намерение

да ме направите злочест?

 

Отказах се и от госпожици

и сякаш че милиони ножици

разрязват моята снага!

 

— Нима така се вие борите?

Ами защо се не покажете

на морски… на курорт сега?

 

Ако парици пък си немате,

защо тез ножици не вземете

да продадете на ангро?

 

— Ах, моля, спрете с подигравките!

— Аз ако спра, ще почнат чавките,

за туй… аз правя ви добро!