Метаданни
Данни
- Година
- ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне
Когато си просто човек
е толкова страшно да плачеш,
че на душата ти живия плет
някакъв странник прескочил,
че стъпкал лехите със рози
и слънцето скрил във дланта си,
а после си тръгнал без сбогом
и те оставил в скръбта ти.
А щом си останал един,
невзрачно и малко човече
тогава защо ти е плет
и рози защо са ти вече?
Нима е приятно да имаш
градина, в която си сам,
където самотно си дишаш
и си като в капан?
Когато си просто човек,
недей да изграждаш прегради
или всеки отбил се при теб
ще трябва да ги прегази
Край