Метаданни
Данни
- Година
- ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне
Донесе ми нощта подарък.
Малък и грозен.
Не ми хареса.
Попита ме — „Харесва ли ти?“
Казах й — „Много!“
Обичам нощта.
— — —
Малко и крехко,
при мен дойде детето на съня ми.
Целуна очите ми и каза:
„Избрана си.“
„За какво?“ — попитах.
„Да бъдеш свободна.“ — каза ми.
„А защо до сега не бях?“ — учудих се.
„Никой не е свободен безпричинно.“ — отговори ми.
„А ти сега имаш причина.“
Замислих се.
„И каква е тя?“
„Да възмездяваш.“
„За добро и зло ли?“
„Не. Ще възмездяваш хората задето живеят.“
„А какво е възмездието за това?“
„Смърт.“
Добра причина да се живее.
Нали?
— — —
— От какво бягаш, мъничка моя?
— Бягам от чудовището.
— Кое чудовище, дете ненагледно?
— Това, което се скри под леглото ми.
— От къде знаеш, че там има чудовище?
— Знам, защото сама го оставих
— да лежи там в прахоляка.
— От кого се криеш, дъще любима?
— От онзи, който ме нарани.
— Къде е той сега?
— Там под леглото.
— Под леглото и в мен — във сърцето ми.
— Тогава изхвърли сърцето си, мое момиче.
— Не мога. Той го изяде.