Деница Минчева
Далече е…

Далече е — усещам пътя

от други преди мене извървян.

Самотно е — дочувам вопли

на някой неразбран.

 

Красиво е — в очите пари

напълно съвършената луна.

И няма минали товари,

ни бъдеща вина.

 

Простено е на онзи, който моли —

отваря му се райската врата.

В зелени пасбища и тихи пазви

го приютява вечността.

 

Присъжда се на онзи, който търси

надхвърляща небето свобода

изгнание сред пустош безотрадна

и вечна самота.

 

Съвсем сама вървя по пътя

утъпкан преди мен отвъд смъртта.

Пред мен се втурват две пътеки.

Коя ме призова?