Метаданни
Данни
- Година
- ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне
На небето луната е
кръгла
бяла
и дебела.
Изкусително свети към мен
и пробужда дълбоко във мене
древни страсти
безумни желания
и напълно ненужна любов.
След милиони години еволюция
и цели двйсет години живот
тук седя придобила лице на човек
и тяло на човек,
и проблемите на човек.
Но, ето, достатъчна е една пълна луна
и всичко диво първично и зло
се събужда във мене със вик.
И ако точно сега не подтисна вика,
а го пусна навън да излезе,
той ще звучи точно така,
както преди милион години
е звучал от устата на някой див звяр.
Защото отвън съм човек,
но отвътре чувствам се зверски,
когато те няма до мен.
А това е винаги.
Край