Метаданни
Данни
- Година
- ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне
Тя прокарва ръце по лицето си
и отронва от себе си малък жив стон.
Колко празно и чуждо й се струва сърцето й —
като стар изоставен амвон.
Тя не иска да страда. И да плаче не иска
пред разбити икони-мечти.
И вратата на храма да отвори не иска —
твърде много разбити врати.
Твърде много вандали и скитници.
Твърде много дълбоки вреди…
Всеки ден тя изтлява по малко,
а така й се ще да гори.
Край