Деница Минчева
И луната блести…

И луната блести като хубава златна монета.

И в очите ти черни аз виждам как святкат комети.

И усещам аз цялата същност на твоето тяло —

тя побира се в длан, в песъчинка, във атом.

Ала също изпълва със смисъл океан от човешки безсмислици.

Колко малко е нужно наистина,

за да сме истински.