Деница Минчева
Несъмнено

Някой може би ме е мечтал,

искал е да бъде моя сянка.

Нощем във небето поглед взрял

си е мислил, че за мен блести луната.

 

Някой сигурно ме е копнял —

разговори с мен си е измислял,

плахо ме е търсил през деня

и към мен е пращал всяка мисъл.

 

Някой трябва да ме е желал —

само мен, каквото и да става!

Точно мен, каквато съм сега

и, каквато бъдещето ме създава.

 

Някой може би ме е мечтал

скрито, без за миг да ми досажда.

Без дори да ме е виждал досега

знае си, че вече го очаквам.