Елисавета Багряна
Горе

И ето, крилете извивай,

орлице-душа, над простора!

Край тебе сега кръгозора

безкрайно широк се разкрива.

 

Планинските върхове нижат

възход, неизгледност и вечност.

Оставен, забравен, далечен

градът е — и с него — и грижата.

 

Между ни разлято е злато,

между ни пожари са алени.

Тях младата есен запали —

и свети светът необятен.

 

И всяка човешка умора

и болка тук тихо прегаря

и с белите утринни пари

отива към слънцето горе.

 

А утре, когато отново

ти слезеш в живота при хората —

съгрей ти с човешкото слово,

съгрей им сърцата затворени!