Елисавета Багряна
Глас

В часа, когато бяло-пепелява

се стеле ноемврийската мъгла,

в сърцето твое свредел задълбава

една тъга, един безимен глад.

 

По хълмовете есента минава

и пътищата дъжд и кал застла.

В живота що ли още ти остава?

Какво са твоите борби, дела?

 

В химери някакви си се унисал

и в криво огледало си видял

живота, щастието, любовта.

 

И в себе си до капка си раздал

да дириш вечен някакъв свръхсмисъл —

а си загубил смисъла в света!