Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Набиране
- Елена Николова
- Източник
- Словото
Издание: Елисавета Багряна. „Амазонка. Избрана лирика в два тома.“ „Български писател“. С. 1973
История
- — Добавяне
Върви, трещи, отнасяй ме безспир
посред пустинята, посред нощта
по този кът незнаен на земята,
ти, огнен змей, експрес космополитен!
Задъхани в железните ти прешлени,
ний, пътници от всички краища, тук,
откъснати от близки, от света,
живеем свойте общи нощ и ден.
Каква приспивно сладка песен е
на колелата тракането мерно,
смешението на езиците,
на нациите и на расите.
И погледите се кръстосват, питат:
— Коя си? Кой си? Накъде? Отде?
Каква незнайна участ тук те гони?
Какво преследваш — хляб, жена, пари?
Фиордите на Скандинавия,
снегът и лесовете на Русия,
и замъците на Шотландия,
и на Америка небостъргачите,
и на Египет пирамидите,
и фабриките на Германия,
водите на Босфора и на Мармара,
и нашите долини хлебоносни —
неуловими, носталгични блянове,
които се излъчват от очите
и като топли пари замъгляват
прозорците на ресторант-вагона…
А вън — безкрайност, нощ и ден пустиня,
пустиня сива, тъжна и безплодна,
без жилище, река, дърво, човек
и само вятър гони сухи тръни.