Елисавета Багряна
Пролог

Нека ме шибат и брулят неверните бури,

нека ми съскат отровните, лепкави грижи,

нека месата ми късат безумните фурии,

хищни чакали кръвта ми пролята да лижат…

 

Ти само, огън, горящ в моя дух, не загасвай,

ти само, извор, клокочещ в сърцето, не спирай,

ти само, обич, която мистично опасваш

моя живот — до последния миг не умирай!

 

Що са онези, които сега слепешката

моите дни на света преброени скъсяват? —

Бъдните дни, с неоменната своя разплата,

тяхната пръст ще затъпчат в безмълвна забрава.

 

Ти, огън мой, ще гориш и след мен в духовете,

ти, извор живе клокочиш в сърцата без грях,

ти, моя обич, в очите младежки ще светиш,

с техните устни ще пееш — и аз ще съм в тях!