Елисавета Багряна
Дворец Вендрамин

Когато приближавате, дъхът ви развълнувано замира:

великолепния дворец — съдбата него бе избрала

за смъртно ложе на безсмъртния творец на „Парсифала“,

и тук, из тази зала, погледът прощален се е взирал!

 

Какво е виждал в оня час? Каква мелодия е свирела?

Дали в пожара на захождащото слънце са играли

по тъмните прозорци и стени виденията засияли

на хора-богове, които вечно се загубват и се дирят?

 

Зиглинда златокъдра ли — запяла песента на пролетта,

или Брунхилда плачеща — загубила божествената сила?

Венерината пещера — или пък чашата сияеща на Грал?

 

А може би очите му, прощавайки се със света,

са дирели Байрон и зеленеещия парк на стихналата вила,

„последното си място за почивка“ дето бе избрал…