Елисавета Багряна
Пътьом

И без да знаеш, ще почувстваш веднага

благословената Италия.

Ти гледаш и ръката ти неволно се протяга:

това — действителност ли е, мечта ли е?

 

Това небе, като синило там разляно,

и тези малки гари розови —

засмели се сред виещи се рози и лиани,

магнолии и диви храсти лозови.

 

На тихия перон, под цъфналата стряха,

едни очи, усмивка весела.

И дълго още подир влака шапката се маха,

а ти в позореца си се надвесила…

 

Чугуненото чудовище пъхти и бяга

надлъж по китната Ломбардия:

от запад, вдигнат, бди на Монте Роза флага,

от изток Адриатиката варди я.