Елисавета Багряна
Клетва

Да ослепеят очите ми — и двете,

да ме сполети навеки проклятие,

ако забравя накога това лято,

Атлантика и на Лайта бреговете.

 

Низ просторните пясъци край морето

стъпките ни останаха отпечатани.

А може би в привечерната позлата

и днес бродят нашите два силуета…

 

Широкополите бретонки ги изглеждат

изпод черните си пиявици-вежди

с поглед като океана син и намръщен.

 

И горят в залеза каменните къщи,

а сред вълните — призрачни като надежди —

оцелелите ладии се завръщат.