Елисавета Багряна
Вечерница

Вечернице-предвестнице, вечернице-царице,

кандило пред всевечния иконостас,

една сълза от Богородичните ресници

отронена в светия жертвен час

                                        — вечернице-сестрице!

 

Видя ли ни, когато спря тогава над нивята,

и чу ли как се врекох негова да съм? —

Полюшнаха се класовете в пролетния вятър

и прокънтя в небето първи гръм.

 

И ето те сега на хоризонта пак изгряла —

в съдбовните ми дни, ти, неотлъчен знак.

Изгрей сега, предвестнице — над нашата раздяла,

над пътя и над бягащия влак…