Елисавета Багряна
Песен на предачките

Дълго през дългата зима ний предохме,

седнали в тъмния кът.

През одимени прозорчета гледахме

вън оснежения път.

 

И във душата ни смътно възставаше

властен копнеж за простор,

но непрозирна мъгла затъмняваше

скъдния наш кръгозор.

 

Зимата мина, към север прокудена,

с бури и тежки мъгли.

Трепна земята, несетно пробудена,

звънна и рояк пчели.

 

В росни зори ние рано се дигнахме,

с бликаща младост в сърце,

първи на чистият извор пристигнахме

с блеснали менци в ръце.

 

Вятърът волен далеко понесъл е

нашите песни и смях…

Песни ликуващи, ведри и весели —

цялата младост е в тях!