Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Писмо
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Издание:

Автор: Мариана Еклесия

Заглавие: Пътувания във вярата

Издател: „Изток-Запад“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2009

Националност: българска

Печатница: „Изток-Запад“

Излязла от печат: януари 2009 г.

Художник: Румен Хараламбиев

ISBN: 978-954-321-489-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4429

История

  1. — Добавяне

Скъпи приятели, мили момичета и момчета, родени след 1990 г., когато България пое път на промени в обществото.

Днес отново съм наскърбена от мотивите за поредно престъпление. Преди два дни беше оповестено, че ученик от софийско училище е убил с нож момче на неговата възраст. Причината чухме в последните новини: малкият убиец е искал да стане герой като този на филм, гледан по интернет. Веднага в съзнанието ми се върна още по-нерадостен спомен отпреди три години (2004 г.), когато в Пловдив две петнайсетгодишни ученички, вдъхновени от филм на ужасите, убиха своята съученичка Маргарита Гергененова. Преди това на Коледа 2001 г. в дискотека „Индиго“ загинаха деца, които се забавляваха по начин, сходен с този от блудните филми, излъчвани по телевизията, DVD, CD, интернет. Тогава две момичета от голямата компания дадоха показания за забавленията в дискотеката: Ходим там след училище, денсим, пием, бием се, пушим трева, прибираме се вкъщи. (в. „24 часа“, 27 декември 2001 г.)

Случаите на поражения върху вашето съзнание от онова, което гледате и слушате чрез някои медии от най-ранна възраст, са много. Ние знаем само за онези с фатален край.

Всички деца, отминали от живота поради нелепия урок на престъпността, наричам непорочни жертви. Това се жертвите на порок, който ние, възрастните, допуснахме за образец в отвореното поле на духовността през последните 17 години.

Зная, че вече малцина от вас четат книги, за да обогатят знанието и културата си. За тази цел вашият ум е насочен към интернет, където можете да видите и чуете какви ли не истории — забавни, щури, поучителни, порнографски, престъпни.

Дори да забележите моите редове, навярно няма да ги прочетете, защото ще ви се сторят банални. Въпреки това изпитвам потребност да ви пиша. На 58 години съм. Родена съм четирийсет години преди политическите промени в България от 1989 г. В нашата младост животът на обществото имаше недостатъци, но и много достойнства, за които вие не знаете. За тях бихте могли да прочетете, но във всички случаи авторите ще са пристрастни по свой начин към близката ни история.

Зная точно, че в младежкия си импулс се отнасяхме с респект към живота, родителите, учителите, приятелите си. Разбира се, че сме били и буйни, и в много случаи сме вършили лудории. Ала тогава имаше повече строгост във възпитанието, законова грижа за морала от най-ранна възраст. През 1976 г. бях на екскурзия в Испания, откъдето няколко младежи си купихме еротични списания, забранени за издаване и разпространение в България. У нас служителите на митницата иззеха безапелационно скъпоструващите книжки, както това днес правят на държавните граници спрямо дрогата. До 1990 г. в България беше забранено публикуването на всякакъв вид литература, която застрашава физическото и психическото здраве на децата. Забранен беше и вносът от чужбина. Тогава се считаше, че „черните вести“ във вестници, списания, радио, телевизия могат да бъдат и лош пример за младите хора, все още неукрепнали в реалните стойности за това кое е добро, кое — зло… Защото сега, докато гледам някои филми с децата и внуците си, често се срамувам от „идеала“, който иска да ми наложи духът на малкия екран. Нещо повече — аз се страхувам, че тази медия се налага като трета възпитателна сила след семейството и училището.

Възлюбени млади хора, встъпващи в своята зрялост, не бързайте да ме обвините, че съм със старомодни пристрастия. Не. Аз имам друг еталон за сравнение на добро, полезно, ценно — това са Десетте заповеди, дадени от Бога за всички хора по земята. Те са: „Не убивай! Не кради! Не лъжесвидетелствай против ближния си! Не прелюбодействай!…“ Тези заповеди не се влияят от държавни и политически амбиции.

След Десетте заповеди, които би трябвало да знае и пази всеки човек в обществото, единадесетата се изпълни чрез Иисус Христос, Който дойде, за да ни завещае най-великата истина — да се обичаме взаимно, да помагаме на ближните си, да обуздаваме гневните изблици и да си прощаваме малките прегрешения…

Ако за свое развлечение гледате трилър, който показва как се убива за постигане на лична цел, знайте, че тази поука е от дявола, който иска да ви превърне в жертва на позора. Повечето от филмите за насилие, излъчвани у нас по различни програми и в интернет, внушават, че груповият секс и наркотиците са върховна наслада, а грубостта — нормален начин на общуване. Това внушение е опасно. Ако попаднете на такъв филм, намерете сили да изключите телевизора или да включите на друга програма. Същото се отнася за случай, в който е допустимо да бъдете в компания, която ви предлага опиати или замисля кражба, побой, убийство. Отдалечете се от тази групичка дори ако в първия момент ви е любопитно да разберете подтика за подобно действие…

Преди десет години в столичен дом, чиито стопани бяха заминали на работа в чужбина, двете им деца, четиринайсетшестнайсетгодишни, останаха в София заради училището. В това жилище станах свидетел на следната картина. Дванадесет момичета и момчета, освободени от какъвто и да е родителски контрол, лежаха направо на пода безпаметни, а край тях се въргаляха празни бутилки, спринцовки, дрехи. Пердетата на прозорците бяха пуснати, за да се вижда по-добре екранът на телевизора с видео филм, наситен с насилие, секс, опиати, убийства. Младежите гледаха и повтаряха филма на живо. Следващата вечер сценарият се повтори. Следващата седмица — също. С намеса на кварталната полиция тази игра се прекъсна, но резултатите от вечерите пред екрана не закъсняха — след месеци две от момичетата станаха майки на нежелани деца; едно двадесетгодишно момиче се инжектира съзнателно със свръхдоза хероин и почина. След две години друго момче и момиче от компанията напуснаха света по същата причина… Обичани от Господа момичета и момчета, не забравяйте, че в младежка възраст желанието да се подражава на злото е много по-силно, отколкото да се извърви подвигът на добрия пример. Случаят, който споделих с вас, говори за още няколко възможни видове смърт — дрога, алкохол, самоубийство. Според официалната статистика в България след 1995 г. зависимостта от опиати и алкохол сред младите хора до двайсет и пет годишна възраст нараства в геометрична прогресия. Добавете към тази истина и проституцията, която още повече задълбочава бездната между порока и светостта на семейството… Ако някой ви учи, че сте свободни да правите любов с няколко момчета (или момичета) едновременно, знайте, че скоро ще получите тежко страдание на съвестта и ще се почувствате самотни, забравени, изоставени от множеството, което ви е забавлявало. Напомням това специално, тъй като едва ли е имало време, в което греховете против седмата Божия заповед („Не прелюбодействай!“) да са били толкова показно разкрепостени. В нея, уви, влизат и илюзиите на хомосексуалната любов, която някои съвременници считат за естествена. Една журналистка, майка на две деца, преди няколко години редовно защитаваше идеята за равностоен брак между мъж и мъж, жена и жена. Но неотдавна дойде в редакцията разстроена — нейният двадесетгодишен син й беше съобщил, че поддържа интимност със сексуален партньор. Едва когато се почувства лично засегната, тя поиска да се откаже от идеята, която теоретично й се струваше справедлива. Хомосексуалното семейство не може да има бъдещето и ценностите на едно традиционно семейство от съпруг и съпруга, чрез което на света сте се родили и вие.

Не забравяйте, че свободата, с която сме надарени, има две измерения — за отглеждане на добри семена в душата, и за посяване на плевели. Какво отглеждате вие?

Зная, че никой млад човек не обича да му „четат морал“.

Но правя това съзнателно като ваксина преди епидемия. Постепенно вашето поколение ще привикне с уроците на цинизма, нахалството, егоизма, които се формират от най-ранна възраст. Днес медийната свобода все още не мисли за ограничение на онези филми, събития, дискусии, които застрашават вашето възпитание. В далечната 1930 година в Америка се е наложил закон, който е забранявал литература и филми с непристойно съдържание. Строга цензура е проследявала филмовите продукции до средата на XX век. След това Холивуд става основен производител и разпространител на трилъри и екшъни, които покоряват света, като се превръщат в еталон за кино. Но духът на зрелища и блудство не е добър урок за вас. Не се увличайте от груби маниери, показна сила, цинични думи. Бъдете внимателни. Изкусителят често се представя като богат, преуспяващ, желан, а по-късно ни кара да страдаме. В опита да различите добро от зло има един безпогрешен критерий — стремете се да запазвате живота, а не да го погубвате, както съобщиха за последното убийство от ученик в София. Винаги и към всички свои ближни поднасяйте плодовете на обичта си, а не на омразата или насилието. Винаги се опитвайте да бъдете в хармоничен мир, който превръща сърцето ви в подслон за приятелство. Това ще бъде и великата светлина на живота ви, която никога не залязва.

Декември 2007

Край