Валери Иванов
Слепота

Нощта пак спуска своя мрачен креп,

макар звезди да греят по небето.

Обичах теб и само теб,

но сляпо е понякога сърцето.

 

Ти сляпа бе за любовта ми чиста.

Аз сляп съм бил за твоите лъжи.

В усмивката ми светеха мъниста,

но креех в своите очи.

 

А бях готов да съм ти предан сляпо,

да съм до теб и в болка, и в тревога…

Това е нашето последно лято.

Не искам повече. Не мога.

 

Сълзите ми ще те прогонят надалече.

Сърцето ми ще те изтръгне от съня.

Изстинахме си до полуда вече.

Обезлюби ни тази слепота.