Валери Иванов
Залог

И зърнах пак прииждането на зората,

и дланите ти нежни приласках,

и стенеше като устрелян вятърът,

подобно неизречен грях…

 

Душата ми — измамна фуста —

прилича на открехната врата.

Надзърнал в крехката пролука,

изчезна зейналият мрак.

 

И тъжен беше този бяг.

На този бряг ще бъдем само двама —

ти, залезът и аз.

Това не е любовна мелодрама.

 

Това е в профил и в анфас — картина на Пикасо.

Детайлите са демонски вселени.

След теб, като инок — ще сложа расо,

пред Бог ще падна на колене…

 

Шегувам се — един и същ,

не искам и не мога да съм друг!

Това ли е залогът да си мъж… —

Любимата да бъде вечно тук.