Валери Иванов
Свещен порой

И векове наред,

един и същ

рефрен — до болка се повтаря,

че в цъфналата буйна ръж

се любят двама — Тя и Той.

Ах, този серпантинен дъжд!

Ах, този свят чудесен!

Не е необходим Троянски кон.

За любовта е все едно —

не съществува никакъв сезон.

Дъждът в мъжа —

напролет и наесен,

самотните му стъпки по паважа,

любовните му тръпки,

камуфлажа…

познато е — каквото и да кажа.

Мъжът под дъжд,

добър и благороден,

той няма шапка и чадър,

безкрайно романтичен,

старомоден,

ухае на коняк и нишадър…

Понякога подсвирква си с уста.

И вечно търси предана жена.

Това съм аз.

Това съм 100% — аз.