Валери Иванов
Боязън

Кристално бистър небосвод.

Планетите са сини портокали.

Долита Марс в един живот

с полуразбити идеали…

 

И ако ли навън петлите кукуригат,

и ако ли някой има среща с цвете —

това е знак — отгоре ни намигат,

приятелски, но тайно — боговете!

* * *

Протягам длани — твоите да стопля,

а ти се дърпаш —

мигновено, хладно…

А мене продължава да ме чопли

докосването помежду ни —

странно…

Боботене. Неразбираем шум.

Не, глух не съм! Напротив!

Чувам как сърцето ми пулсира,

чувам как в нощта щурчето — свири…

А тогава…

бива ли да се страхувам,

щом неприятното,

ненужното —

не чувам?