Валери Иванов
Демократичен мъж

Той знае що е бедността —

живот — безочлив и изречен,

разбита от юмруците врата

и път, на пъкъла обречен…

 

Безхлебен. Неглиже. Унил.

Върви из пустия градец,

ръцете в джобовете свил,

с лице изпито — на светец…

 

Така е. В този зъл живот —

добър да бъдеш е несрета.

Пари печели с кървав пот,

съдбата му е тягостна и клета.

 

Бракът му оказа се — погром.

Кариерата му рухна отведнъж.

И пуст е неговият дом.

Един демократичен мъж.

 

По улицата крачи — оснежен —

интелигентен, тих, невъзмутим —

с душа сиротна и скопена…

И няма за какво да му простим.