Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 1 глас)

Животът е строг — като Сталин.

Лицемерен живот — като Брут.

Вече ясно е — пътят към рая

идва с болка, недоимък и студ.

 

Заседават народните вождове —

всеки делник превърнаха в бреме.

За ковчезите — дал Бог гвоздеи!

На велможите за кого ли им дреме…

 

Вече няма приятели, близки.

Тази криза тотално съсича.

Не ни стоплят рокади и чистки.

Сърцето в гърдите се спича.

 

Няма изход, не трябват и крушки —

от половин век се лутаме в мрак!

И на Радой Ралин „лютите чушки“

не струват вече пукнат петак.

 

Анемични социални протести.

Отшумя параноята на народа.

Депутатите вихрят фиести.

Вапцаров и Ботев не са на мода.

 

Спри за миг, съвземи се, човече!

Виж, Родината в низост изпадна!

Черна котка ли път ни пресече…

или някой парите открадна?!

 

Има изход — Месия — Европа!

Хитлер крахна, но плащаме — ние!

Някой гроб на България копа.

Зима бяла на портите вие…

Край