Валери Иванов
Виреле

Животът се превърна в риск…

Въртят ни като в денсинг-микс.

Дори да си издигнеш обелиск,

водите ще те отнесат на Стикс…

Човекът може като вълк да вие

и като червей по земята да пълзи.

 

Нима и ти, и аз не сме удавници?

Приличаме на тежководолаз,

достигнал дъното — без акваланг и плавници…

Какво остана още живо в нас?

Човекът може като вълк да вие

и като червей по земята да пълзи.

 

Навярно тръпката на шлемовеец Хермес

държи ни над водата като корков кораб,

клатушкащ се пред дверите на Троя,

с болезнено разкъсан епидермис…

Човекът може като вълк да вие

и като червей по земята да пълзи.

 

Мирише на скорбяла и на тор.

Май влязохме не в Троя, а в Содом…

Натирихме жените си в Гомор.

Страним от божия си дом…

Човекът може като вълк да вие

и като червей по земята да пълзи.

 

Дотук ли ни докара Уудсток?

Превзехме обетовани земи,

а Че Гевара си остава пак пророк,

щом „българин да се наричам“ ме боли…

Човекът може като вълк да вие

и като червей по земята да пълзи.