Валери Иванов
Ваше Височество

Да Ви целуна ръка,

да се препъна о прага…

Пардон!

Да падна възнак,

за да зърна царствената осанка,

която не притежавам…

Безхлебие.

Предчувствие за безхаберие.

Като ВОТ навятъра — даули бият насред мегданите.

Кръшно се хоро захвана.

Вече 16 години станаха,

откакто —

в химерична каляска и с нос,

увесен над трапезата,

забил весла в соления месал —

народът търси анамнезата

като луд по невнимание.

Сатрапи.

Някак капе.

Капе агнешко —

мълчанието на кастрирани копои и скудоумни пажове.

И непрогледен — мракът кънти.

Сам,

като сред свои —

за последен път — натрапник.

Ваше Величество,

отричате ли се от приказката за униформата си?