Валери Иванов
Наследство

В бездарното многозвучие понякога на нощите,

в хладното и шантавото

ме избива на лудост от радост,

че дишам благополучно и кашлично,

че долавям в звук тишината,

когато барабани само вятърът…

Тогава си мисля,

че душата ми е пансион на бездарни величия,

остра заплата на тъп депутат

и скъп залък евтино балканско самочувствие.

В безразличието на неоновите вечери

някаква безизходност ме гони,

преследва

и смачква,

сякаш нямам право да зная съдбата си.

И като необмислена тийнейджърска рожба

си тананикам поредното стихоплетство,

в оправдание на горецитираното оптимистично

черногледство…