Валери Иванов
Фолклорна песен

По Ботев

Политиците станаха повече от поетите.

Земята

реве

за стопанин.

И липсва шаблонът —

безброй

са сюжетите.

Наоколо хора

с лица

неразбрани…

Дръвче посадихме —

покълна

из плевел

стърнище

на млада фиданка.

Свалихме диктата — намерихме довод!

Народът се сви

на седянка.

Хоро се зави

на мегдана.

По пладне пропяха джамии.

Затегнаха здраво колана

отбор българи —

харамии.

И демокрация

в синя премяна

от небето слезе при юнака.

Па си хвана конче за юзда,

преди да си накриви…

калпака.

 

/Из стихосбирката „Шепотът на града“, 1993 г./