Читателски коментари (за „Ангелът на справедливостта “ от Елин Пелин)

В посока на позитивното мислене този разказ е поместен в един сайт:

http://www.pozitivnoto.info/2011/11/angelyt-na-spravedlivostta.html

на 8.11.2011.

Изглежда разумен изводът, а остават въпроси: Във вечно равновесие ли са доброто и злото? Защо да не е възможно доброто, без да се налага да унищожава съществуващо зло? Дуалният и полярен свят, в който живеем, са ни обрекли първо да виждаме злото, а след това доброто, така ли?

И най-неприятната случка: За детето, което ще стане злодей, по-доброто решение било удавяне. Никакъв хуманист не е Елин Пелин. Време е да го забранят за четене. Комисията по дискриминация къде гледа?!

Простете, но основното послание на разказът е, че светът около нас и това което ни се случва не е винаги както ни се струва на пръв поглед. Идеята е, че границите между доброто и злото са размити. Това което изглежда зло понякога е добро, а това което ни се струва добро може да излезе зло. В този ред на мисли, според мен разказът не подчертава дуализмът между добро и зло, а тъкмо напротив, кара ни да се замислим над въпроса, какво всъщност е добро и какво зло. Поуката е, че отговорът на този въпрос зависи от перспективата. А за дискриминация и дума не може да става. Идеята на такива разкази е не да се тълкуват буквално (видиш ли… някой, ако е лош , дайте да го удавим за по-сигурно), а да се интерпретират. Това, че даден герой е удавен, е повече от второстепенно.