Читателски коментари (за „Кръстоносните походи през погледа на арабите “ от Амин Маалуф)

Малко сухо са представени фактите и може би е за хора с по-добри познания от моите по история. Все пак е интересна и особено в частите, където се описва бита на хората по това време. За мен най-поучително е манталитета на хората тогава и как нищо не си слагат на сърцето и всеки си гони интересите,днес братя, утре-врагове за престола. Поучителна най-малкото.

Наистина книгата е написана сухо и затова я спрях по средата. Не съм историк, за да съм запознат с фактите добре. Определено в началото е интересна, защото гледната точка е обърнала монетата. И виждаш, че от другата страна се гледа по-абсолютно същия начин, както от нашата. Но в последствие става доста скучна, може би защото е директен препис (ако не бъркам, защото я четох отдавна) на арабските летописци от онова време, но наистина всичко започва да се повтаря и преповтаря.

Както вероятно знаета, действително джихадът първонално е бил насочен срещу идолопоклонниците в ранномюсюлманските земи, а след разрастването на Халифата и

на Османската Империя,(а не Турската Империя, както често се бърка, тъй като Турската нация се заражда в периода от Младотурската Революция, до Ататюркови-

те Реформи), Ислямът придобива характера на религиозен и социален универсали-

зъм-„Една религия,Един Бог-Аллах“,подобно на Християнския универсализъм в Рим- ската Империя, и в КъсноСредновековна Западна Европа-„Една религия,Един Бог-

Христос“.

На мен ми беше интересно защото бях запознат само със събитията (Що годе)от гледна точка на кръстоносците. Тази книга ми показа, че нищо ново под слънцето няма и няма да има. Войни, интриги, заговори и интереси са били и ще бъдат в основата на човешките взаимоотношения, макар и зле прикрити под човеко( или богу) угодни намерения.

Книгата, макар да ни затрупва с факти, дати и имена е увлекателна и се чете почти на един дъх. Автора, доколкото може безпристрастно, преразказва истории написани от историци очевидци на събитията и е успял да предаде духа и начина на мислене на тогавашните хора.

Заслужава си да се разбере и как, чрез допира на тези две култури, става обогатяването на западната цивилизация с нови и модерни за времето си знания, дали тласъка на ренесанса.

Останах малко разочарован, че за Византия се пише съвсем бегло, а България даже не се и споменава.

Книгата е доста интересна. Подбрани са важни събития. Нужно е да се знае повече по темата. Не е подходяща за повърхностен поглед.