Таньо Клисуров
Предполагаема молитва на Божия син в минути на слабост

Боже, баща на гнева и на добротата,

син съм човешки, нямам произход божествен.

Син на родители земни съм. На чудесата

нека събират други щастливата жетва.

Аз ще ожъна своята нива, но още

житото в нея се люшка с грива зелена.

Нека в ухото на някоя грешница нощем

тихо прошепна най-нежните думи у мене.

Нека си имам момиченце зеленооко,

с него на празници заедно в храма да влизам.

Нека да бъда със всички в човешката лодка,

потна да бъде от гребане моята риза.

Нека съдбата си, Боже, самичък нареждам,

хляба на своята трапеза — с труда си купувам.

Няма защо ученици да зубрят прилежно

всичко от мене изречено, да го тълкуват.

Аз ще им кажа: „От вас съм и с вас съм привикнал,

нищо божествено нямам, това е ласкателство;

днеска недейте сляпо «осанна» да викате,

утре защото ви чака голямо предателство!“

Знам, съдията, който греха ми ще сочи,

да убедя в правотата си няма да мога.

Вече водата в сребърен съд е наточил —

да си измие ръцете подир присъдата строга.

Вече дървари отсичат за кръста дървото

и дърводелци подушват смолата му с трескави ноздри.

Режат жените усърдно за мъртвото тяло платното,

бият ковачи желязо за страшните гвоздеи.

Боже, прости ми, крещя ти неистово! Чуваш ли?

Син съм човешки! Не съм твоя рожба аз, Боже!

Нека умра като всички — на своята улица,

в гроб — там на края на нашия град да ме сложат…