Таньо Клисуров
Изпята песен

Песента ти, казват, е изпята —

някакви младоци онзи ден.

И ме гледат те през очилата

с розови стъкла: „Абориген!“

 

Да, момчета, младостта отмина.

Сякаш вчера бях красив и млад.

Повече от петдесет години

мен ме има в този южен град.

 

Тук съм побеждавал и съм губил,

бил съм вдъхновен, обезверен.

Майките ви някога съм любил,

питайте ги — спомнят си за мен.

 

Накъдето тръгнали сте, аз се

връщам вече — с бялата коса.

Стадо от илюзии съм пасал,

но трева отдавна не паса.

 

И не се оплаквам от съдбата,

тя за мен не беше празен звук.

Като вашта песничка. Изпята —

преди още да сте пели тук.