Таньо Клисуров
Мечката

Синджирът й напомня, че е в робство,

опъне ли го — ниско се покланя.

Кураж не трябва, за да я докоснеш

по руното от месеци непрано.

Опрял в гърди гъдулката си стара,

стопанинът с лъка фалшиво стърже.

А между масите на тротоара

момченцето му обикаля бърже

и шапка ученическа подлага —

да събере за хляб пет-шест монети…

Изглежда равнодушно и предлага

едни и същи сцени битието.

Нима и ти, придърпван от синджира,

понякога не чупиш кръст с надежда —

дано тълпата да те аплодира,

дано да пусне в шепите ти нещо?

Нима подобно мечката космата

и ти, поете, жаден за награди,

на тъпите зяпачи пред краката

не лягаш също унижен и гладен?

Да влизат тъй на робството в капана

на всички ли е предопределено?

Сънува нощем мечката Балкана.

Поетът някой ден си срязва вените