Таньо Клисуров
Този живот…

Този живот, за който говоря, не е моят живот.

Друг е човекът, изпълнил в него главната роля —

виждам лижето му бледо във всеки един епизод,

той е измислен от някого с психика болна.

 

Той се усмихва, когато друг стене до плач

свива юмруци, когато потребна е ласка.

Може възторжено да аплодира палач,

който в съня му от дълги години го стряска.

 

Често се кланя пред Бог със фалшиви очи

майка си родна забравя — заради клетви абстрактни.

Стихове пише, в които лъжата звучи,

и унизително за подаяние блъска се с лакти.

 

Той преживява едва, почти като скот,

но че щастливец е — тъй е научен да срича…

Този живот, за който говоря, не е моят живот,

но поразително в нещо на моя прилича.