Таньо Клисуров
Вдовицата на поета

Тази вдовица ще има нелеката мисия

да съхрани за потомците точно какво е било:

очилата, машината пишеща, папката с мислите

на голямото негово леко плешиво чело.

Тя ще трябва децата им палави тъй да отгледа,

че да вдъхне потомствена гордост за баща им у тях;

всяка негова книга — една поетична победа —

да забърсва грижливо, додето е жива, от прах;

да сбере най-доброто посмъртно за томче „Избрано“ —

обективно, дори посветеното на други жени.

И накрая: да крие от чуждите погледи раните,

които покойният — венцехвален класик — й причини

с изневери, пиянства, лъжи, тиражирани масово

като нежни признания с най-вдъхновени слова…

 

Да се чуди човек: защо не наричат „класика“

точно този живот, който тя преживя.