Таньо Клисуров
Черна котка

Лежи си на покрива черната котка.

Тя можеше пътя ми да пресече.

Но там си остана — сънлива и кротка,

грижливо си ближе едното краче.

 

„Сега ме щадиш, а оттука нататък?

Кажи, черна котко!“ Но тя си мълчи.

С обидно презрение гледа Съдбата

към мен през коварните нейни очи.